Тенис

5 неща за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’

Измина повече от десетилетие, откакто изживяхме може би най-добрия тенис мач за всички времена, когато беше 22-годишенРафаел Надал изправен срещу 26-годишен Роджър Федерер във финала на Уимбълдън през 2008г.



Събитието, продължило четири часа и 48 минути чисто време за игра, беше най-дългият тенис мач по това време и предостави повече от достатъчно моменти, които ще доведат до безброй статии, книги и документални филми през следващите години.





От масивния архив на вечната класика идва документален филм на име Удари на гения: Федерер срещу Надал по книгата на Л. Джон Вертхайм, озаглавена Инсулти на гения: Федерер, Надал и най-великият мач, игран някога , че докато се фокусира върху сблъсъка през 2008 г., обхваща и всички истории, довели до този един исторически ден.

Ето пет неща за класиката на Federer-Nadal 2008 Wimbledon, разкрити в Удари на гения :



1. Седнал в същата съблекалня

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

Макар да е общоизвестен факт, че състезателите споделят една и съща съблекалня на Уимбълдън и докато обикновено двамата играчи се виждат в стаята веднъж преди мача и веднъж след него, финалът на Уимбълдън 2008 имаше нещо друго за двамата легенди.

Надал се изкачи с два сета и Федерер се мъчеше да се справи с младия бик. Заложена беше петгодишната серия на швейцарския маестро от Уимбълдън и дъждът спря всичко внезапно, отнемайки цялата инерция на Надал. Федерер се завърна, за да спечели два поредни сета и да изравни мача.



Вторият път, когато дъждът забави мача, дуото трябваше да прекара 30 минути в съблекалнята, преди да успее да завърши епичната битка в непреодолима тъмнина завинаги.

Федерер и Надал си говорят за всичко, което се е случвало в съзнанието им, когато са сядали в стаята, техните форми са напълно нарушени от времето и умствената решителност, необходима за премахване на умората и връщане на корта три пъти в същия мач .

2. Преход на Роджър Федерер от играч с нисък темперамент към мълчалив убиец

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

Видеоклипове на по-младия талант на Роджър Федерер могат да се видят в целия документален филм, а самият Федерер говори за не толкова спокойното си отношение, израстващо като професионална тенис звезда.

На 16-годишна възраст Федерер отиде срещу Андре Агаси в Базел и спечели финалите за сингли и двойки при момчетата на Уимбълдън през 1998 година. Той беше страхотен състезател, но не се сдържа да покаже яростта си на корта.

Противно на общоприетото схващане, Федерер не беше арогантен или снизходителен към опонентите си, а просто беше ядосан на себе си. Загубите му го засегнаха по-силно, отколкото останалите деца на неговата възраст.

С течение на времето Федерер преживя много неуспехи, преди да дойде времето, когато дойде най-доминиращата сила на корта. По времето, когато спечели първия си Уимбълдън през 2003 г., Федерер се беше научил как да насочи гнева си към снимките си и да стане спокоен импресионист с четка.

3. Треньорът на Рафаел Надал / чичо мислеше, че ще загуби

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

изкачете картата на пътеката на Апалача

Тенисът може да е единственият спорт в света, в който играч няма право да говори с треньора си по време на играта. Той по никакъв начин е сам и трябва да води битката сам. През първите два сета от мача Надал доминираше в битката, но когато Федерер му отне първите две шампионски точки, брънката в бронята му започна да се показва.

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

С времето, нарушаващо инерцията на Надал, неприятно нараняване на крака, укротено от упойка, безмилостен Федерер, който не желаеше да се откаже от титлата си като „Крал на тревата“ и най-лошата двойна грешка в четвъртия сет от южната лапа убеди треньора чичо Тони Надал, че може би мачът не е негов, за да спечели.

4. Какво се случва, когато половината от съперничеството спре

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

Документалният филм прави много фина, но важна препратка към това колко е важно да имаш съперник в играта на тенис. Джон Макенроу едва сдържа сълзите си, докато говореше за времето, когато най-големият му съперник Бьорн Борг внезапно напусна играта през 1981 година.

Макенроу каза, че е призовал своя съперник да се върне. Именно заради Борг Макенроу успя да играе на толкова високо ниво, той беше важен за наследството му и за тениса, но Борг каза, че просто е загубил желанието си да играе.

Федерер признава, че е успял да продължи да играе страхотен тенис само заради присъствието на Рафаел Надал на картата.

Трябваше да възприема идеята за съперник, казва Федерер. В началото не исках да го имам, но в крайна сметка разбрах, че има нещо добро, за да се измъкнем от тези ситуации. Може би трябва да настроя играта си малко - не обичам да правя това, да речем, но защо не? Да тръгваме!

5. Промяна в борбата за власт?

Нещата за Федерер-Надал 2008 Уимбълдън Класик, разкрити в ‘Strokes Of Genius’ © Ройтерс

Тъй като разстоянието между Рафаел Надал и Роджър Федерер по отношение на титлите от Големия шлем е окончателно изтрито сбивш спечелил Откритото първенство на Франция през 2020 г. по-рано тази година дискусията за това кой е по-добър от двамата стана още по-трудна, за да станете част от нея.

Документалният филм и книгата, вместо да се спира на друга подобна дискусия, решава да гледа на двамата титани като на художници, принадлежащи към много различни школи на мислене и защитници в техните собствени подходи.

Роджър Федерер - Кралят на тревата, Рафаел Надал - Кралят на глината и съперничество за поколенията, за които да се говори.

~ Strokes of Genius: Федерер V Надал вече е на живо в приложението Discovery Plus.

Какво мислиш за това?

Започнете разговор, а не огън. Публикувайте с доброта.

Публикувай коментар